Дораснахме ли за нов национален празник?

Емил Стоянов

Известно е, че повечето цивилизовани народи избират за свой национален празник своя исторически Ден на независимостта. В България, под натиска на Русия, много години се празнува датата 3 март, която е свързана с Русия и Руско-Турската война, след която България получава частична и не докрай изяснена свобода. Празнуването на 3 март има основно за цел да напомня на българите колко зависими са от Русия. По-важни в историята на България обаче са чисто българските актове на Съединението на 6 септември 1885г., когато Северна и Южна България се съединяват, въпреки волята на Русия и част от другите Велики сили. Но и след Съединението България остава формално с политически ангажименти и ограничен суверенитет по отношение и на Турция, и на Русия. Пълната си независимост българският народ обявява през 1908г., чрез министър-председателя Александър Малинов и княз Фердинанд, който след тоз този акт започва да си титулува цар.

Това се случва отново против волята на Русия и част от Великите сили. И Съединението, и обявяването на Независимостта са сред най-достойните исторически моменти за нашия народ. Практически с тях завършва Освобождението на България, което започва още от Възраждането и църковните борби.

Разбираемо, по времето на комунизма и двете събития бяха старателно премълчавани и загърбвани от комунистическата власт, която покорно се кланяше на Русия.

След падането на комунизма през 1989г. постепенно българските политици и интелектуалци започнаха да говорят и за Съединението, и за обявяването на Независимостта. През своя мандат, единственият български президент некомунист Петър Стоянов, с президентски указ, обяви и двете дати и 6 септември, и 22 септември за национални празници.

През последващите години българските политици и интелигенцията, а постепенно и българското общество, започнаха да отбелязват този празник все по-тържествено. Започнаха да се чуват и все по-настойчиви гласове, че националният празник на България трябва да бъде не 3 март, а Денят на националната независимост, което би подхождало на един свободен и достоен народ.

И тази година тържествата бяха добре организирани, в тях участваха и президентът, и председателят на Народното събрание.

Интерес събуди и инициираната подписка на граждани от Велико Търново в подкрепа на идеята Денят на независимостта да стане български национален празник.