Парите на данъкоплатците да бъдат за всички телевизии

16 April 2011

Интервю за в. 24 часа по случай 10 години от първата новинарска емисия на Телевизия Европа

Г-н Стоянов, телевизия “Европа” е на пазара вече 10 години, как оцеляхте през този период?

– Има няколко правила, които са задължителни, за да бъде една телевизия успешна. Първо, тя трябва да има ясен и разбираем за зрителите профил. И второ, трябва да харчи толкова, колкото пазарът разрешава, или казано на днешен език, да бъде във фискален борд.

Аз знам много добре как телевизията може да стане още по-атрактивна, но за съжаление нашият пазар е малък и не позволява това. Освен това аз не съм създал телевизия “Европа” с цел спекула и продажба, а винаги съм искал образованите и демократично настроени българи да имат своя телевизионна алтернатива.

– Защо другите проекти за новинарска телевизия не успяха и с какво вие надделяхте на пазара?

– Не успяха, защото не се развиваха като пазарни субекти, а като идея фикс на създателите си. И когато в един следващ момент интересът или банковите сметки на собствениците пресъхваха или изтъняваха, те преставаха да съществуват.

– Вярвахте ли преди 10 години, че ще имате такъв успех, и какво си спомняте за първия ефир?

– Винаги съм вярвал в телевизия “Европа” и не случайно заложих в нея всичките си сили и средства. Помня, че Марги Ралчева прочете първата емисия. Всички бяхме примрели от страх.

Радвам се, че десет години по-късно пак Марги ще прочете юбилейната емисия, за което й благодаря.

– Днес зрителят е пренаситен от риалита и сериали, има ли глад у българина за новини?

– Българският ефир е задръстен от нискокачествени и откровено пошли телевизионни продукти. Непрекъснато се удивявам, че голяма маса от хора ги гледа. За радост има и достатъчно образовани и интелигентни хора, които са отворени към света и те винаги ще гледат новини. Огромна е и публиката ни извън страната, където десетки хиляди българи ежедневно гледат телевизия “Европа”, за да не загубят връзката си с отечеството.

– В година на избори как ще запазите неутралитет?

– От почти две години вече не участвам в управлението на телевизията. Разбира се, като акционер и създател на телевизията не съм прекъснал връзките си с колегите си и знам, че принципът за равна отдалеченост от партийните централи се спазва, а и това лесно може да се види на екрана. Никой не може да си позволи да нарушава този принцип, защото би загубил зрителите си.

– Имахте амбиции да се разширите на Балканите, какво стана?

– За съжаление това не се случи, защото не можахме да намерим солиден западен медиен партньор. Само българска медия трудно може да се пребори на съседните балкански пазари.

– Как преценявате нашия медиен пазар и процесите, които текат на него?

– Нашият медиен пазар е сравнително малък, но за сметка на това през последните години интензивно се окрупнява. Вече ясно се различават телевизионни монополисти. И като прибавим и непазарния характер на БНТ, има опасност от задушаване на по-малки медии, а това от своя страна е заплаха за плурализма в България. Би ми се искало регулаторните органи да следят внимателно този процес, макар че, откровено казано, не вярвам в това.

– Единственият български представител сте в медийната комисия на Европарламента, търси ли ви някой за нашия медиен закон, който в момента се пише, и какво вие искате да видите в него?

-Не, никой не ме е търсил по никакви медийни теми. Но това не е толкова важно. Далече по-важно е например в новия закон да бъде регламентирано, че средствата на данъкоплатците за телевизия няма да бъдат наливани абсолютно безотговорно и безсмислено в БНТ, а с тях ще бъде създаден фонд, в който да могат да кандидатстват всички телевизии със свои общественозначими проекти. По този начин ще се подобри изобщо качеството на телевизиите у нас. Време е за тези пари, около 65 милиона лева на година, понеже са обществени пари, да бъде въведен принципът на обществените поръчки.

– Заради кризата все повече в Европа се разраства тенденцията медиите да попадат под корпоративна и властова зависимост – най-фрапантните случаи са в Италия, Франция и Унгария. Ваши колеги евродепутати заговориха за директива или еврозакон за конфликт на интереси в медийната сфера, бихте ли го подкрепили и докъде стигна подготовката му?

– В Унгария проблемът е силно преувеличен от социалистите в Европарламента. Но и в Европа, и в Съединените щати медиите са предимно частна собственост – вижте Мърдок, Тед Търнър или Шпрингер. Никой от тях не може да си позволи да манипулира публиката, защото тя не би го гледала.

А и аз си мисля, че един назначен на заплата и за определен мандат директор на обществена медия е далече по-лесен за манипулиране, отколкото един частен предприемач с дълга визия за развитие.

– Вие сте двигател за участието на България в европейската инициатива “Европеана”, който включва дигитализацията на европейската култура. Организирахте няколко форума, ангажирахте дори еврокомисар Кристалина Георгиева за каузата. Успяхте ли да убедите българските власти, че е важно нашето участие в “Европеана”?

– От първите си месеци в Европейския парламент харесах този проект. Спечели ме с това, че може да бъде много важен за България, защото ние все още сме трудно разпознаваеми в Европа. Чрез “Европеана” ние бихме могли да си направим чудесно и почти безплатно представяне в дигиталния свят. Този проект е толкова важен, че тук го наричат “дигиталния ренесанс”. Вече година и половина се опитвам да въвлека различните управленски нива в тази инициатива. Министерството на културата откровено абдикира и препрати въпроса след едногодишно протакане в Министерски съвет.

Запознал съм с въпроса и премиера и мисля, че успях да го запаля за идеята. Имам пълната подкрепа и на комисията по култура в българския парламент, така че се надявам в най-близко време да имаме междуведомствен съвет по дигитализацията на културното наследство, който да поеме координацията на задачата на държавно ниво.

ВИЗИТКА

Eмил Стоянов е роден през 1959 г. в Пловдив. Основал е Университетско издателство и издателство “Пигмалион” в Пловдив.

Основател е и на първата и единствена българска новинарска телевизия “Европа”. Бил е и заместник-председател на управителния съвет на Българската национална телевизия.

В момента е член на Европейския парламент и на комисиятаза култура и медии, както и на делегацията за връзки с Израел.

Телевизия “Европа” е първата новинарска телевизия в България. Началото е поставено през 2001 година. Първата емисия новини е излъчена на 14 април 2001г. , който тогава се пада Великден.

Днес, 10 години по-късно, тв “Европа” се е превърнала във фабрика за новини – дневно тя прави прави между 60 и 70 новини – вътрешни, международни, икономически, културни, спортни.

Форматът на тeлевизия Европа” е без аналог на националния тв пазар – новини денонощно на всеки половин час.

Новините на 30 минути са нов етап в развитието на медията, който стартира през 2007 г.

Пак тогава започнаха и бизнес новините с емисии в 18, 20 и 22 часа.

  • MySpace
  • Facebook
  • Google Bookmarks
  • Windows Live Favorites
  • StumbleUpon