Емил Стоянов: Херман ван Ромпой идва за 15-годишнината на ТВ “Европа”

11 April 2016

 

cropped-EMIL_STOYANOV_7.jpg

– Г-н Стоянов, на 19 април телевизия “Европа” става на 15 години. Какво представляват тези години за една медия?

– За нашите медийни стандарти 15 години е много дълго време. Повечето медийни проекти у нас издържат няколко години и изчезват. Много малко са медиите с 15-годишна история. Затова смятам, че 15 години е една почтена средна възраст.

– На рождения си ден телевизията връчва една специална европейска награда. Кой е избраният тази година?

– Вече по традиция на рождения си ден връчваме учредената от нас награда за проевропейска политика. Тази година неин носител ще бъде Херман ван Ромпой, който е познат у нас като първия председател на Европейския съвет. Преди него не е имало председател. Тази фигура се яви в резултат на Лисабонския договор и е много важна, обединяваща не само съвета, а европейските институции въобще.

От друга страна, Ромпой е изключително интересен човек. Той е един от немногото интелектуалци в политиката. Малко хора у нас знаят, но той е и философ, и литератор, освен че е бивш премиер на Белгия. Такова е и образованието му. Той е завършил политология и философия в Льовенския католически университет.

Много се радвам, че той идва, тъй като това е признание и за България. Освен всичко друго по време на 5-годишното си председателство, на което аз имах щастието да бъда непосредствен наблюдател като евродепутат, Ромпой изигра важна роля за интегрирането на новоприетите страни членки. Той водеше много активна и проевропейска политика.

Има много европейски политици от висок мащаб, които не водят такава политика, нямат такова разбиране. Камерън примерно е такъв.

– Как избрахте Ромпой за наградата?

– Особеното тук е, че избираме новия лауреат в диалог с предишния, понеже той му връчва наградата. А предишният е президентът Росен Плевнелиев и той сега ще връчи наградата на Ромпой.

Тази година ми се искаше носителят на наградата да бъде не български, а европейски политик, който е направил нещо важно за България. Има няколко такива. Един от тях е Жозе Мануел Барозо, който разписа нашия договор. Също Джефри ван Орден, който е приятел на България – той написа доклада за присъединяването ни към ЕС. Всеки от тях е авторитетен, това са големи европейски фигури.

– Името на телевизията, а и програмата й показват, че много й отива да се занимава с европейските теми. Как беше създадена телевизия “Европа”?

– Точно така беше създадена. Точно затова е и името “Европа”. Когато започнахме преди 15 години, европейският избор, който днес изглежда съвършено логичен и разбираем, тогава изобщо не се приемаше така еднозначно. Нашето общество тогава беше много силно разделено на проевропейска, прозападна част и на произточна. Апропо, то и до днес е разделено, но мисля си вече не така драматично. Аз съм убеден европеец и исках да направя медия, която да показва европейските възможности и ценности.

Това са две важни, но различни неща – възможности и ценности. У нас – като по-ориенталско общество, повече се гледа на възможностите – еврофондовете, възможността за пътуване и работа. Но Европа идва и със своите ценности, което е много важно за България. Ние излизаме от комунизма, от една различна ценностна система. Европа има коренно противоположни и морални, и обществени ценности, които тя, слава богу, защитава от много години.

– Какво предвиждате за следващите 15 години за телевизията?

– Опасявам се, че и през следващите 15 години ще се наложи дали аз, или някой мой последовател, да отстояваме същите тези ценности, защото всички виждаме, че те много трудно се налагат у нас. Това никак не е случайно. То е поради манталитета на нашия народ, който има своята дълга история в периферията на Европа и своето дълго пребиваване в комунизма. Изобщо, оказа се нелесна задача да интегрираме нашето общество в западното.

– Телевизия „Европа” винаги е била с много спокоен тон, не агресивна. В същото време в живота ви се случи така, че от ръководител на медия станахте политик, евродепутат. Когато се върнахте от Брюксел, променихте ли нещо в телевизията, което сте придобили като опит от тамошните медии?

– Аз бях поканен в гражданската квота на ГЕРБ да бъда евродепутат. Вероятно са оценили моите познания и усилия в проевропейската политика. Но там не научих кой знае колко за медиите. И преди това познавах отлично европейските тв модели, понеже телевизия “Европа” е изградена на тяхната база. Нашите масови телевизии не са изградени по този модел. Те по-скоро имат проамерикански привкус, по-комерсиален, по-краен и скандален. А телевизия “Европа” прави новини, както се правят в Германия и Франция – спокойно, обективно, осъзнато и с отговорност към обществото. Това винаги е било важно за нас.

Това, което научих в Брюксел, е по-скоро от света на високата политика. Там бях много близо до онази кухня, в която се вземат важните и големите европейски решения. Видях какъв е механизмът на вземането им. В крайна сметка прецених, че за мен е по-добре да се върна отново в телевизия „Европа“.

– Затова ли сам се отказахте от евродепутатското си място?

– Да.

– Как ще се развива телевизия „Европа” редом с новите технологии?

– Ние имаме два сайта, имаме и готовност за онлайн телевизия от години. Не я пускаме, понеже кабелните оператори, от които получаваме част от парите си, са ревниви на тази тема. Иначе можем утре да я пуснем.

– Защо ревниви?

– Не искат, защото иначе няма да им плащат, за да ги гледат.

Моята лична прогноза е, че и през следващите 5 години ще има силна доминация на телевизията у нас. Вероятно след това ще настъпят някакви трансформации.

Важно е хората да разберат, че телевизията или отпечатването на вестника, или интернет платформата са само средство за предаване на съдържание. Същественото е кой прави съдържанието. Това са екипи от умни или посредствени хора, които изграждат съдържанието на една медия. Те са важни. Дали техните мисли ще стигнат до хората през вестник, телевизия или сайт, е почти формален въпрос.

– Медиите наистина лесно могат да преминат онлайн, но все още не е измислен моделът, по който една медия да печели през интернет.

– Точно затова още известно време ще съществува днешният модел, тъй като технологията още не е стигнала дотам, че да може достатъчно ефективно потребителите да заплащат на тези, които правят съдържание. Но измислят ли как, а то ще се случи, тогава този модел приключва. Както електромобила. Той идва, всички знаят, направен е, но още не е финансово изгоден да бъде разпространен.

– Как ще коментирате днешна Европа? Тя много бързо стана различна от тази, която познавахме преди година. Ние много бързо свикнахме с хубавото, с това, че можем да пътуваме, и изведнъж какво стана?

– Европа от около една година неочаквано и за гражданите, и за политиците се измени, защото наведнъж се натрупаха четири кризи. Никой не беше прогнозирал такова нещо. Има икономическа криза, финансова, която е различна от икономическата. Има още мигрантска криза, но и терористична, която е различна от мигрантската.

Европейските институции, парламентът, комисията, съветът не са подготвени. Те нямат план Б за натрупване на четири кризи наведнъж. Както виждаш, европейските политици действат хаотично, понеже никой не е мислил за това, никой не е подготвен за такова чудо. Някакси всички ние смятаме и очакваме от политиците на Европа да се справят с тези кризи. Казваме си: “Ние тук не знаем, но там има едни по-умни от нас, дето знаят тази работа и ще я оправят.”

Не бива да бъдем абсолютно сигурни в това. Никак не е невъзможно Европа и да се провали в опита за разрешаване на тези кризи или да се провали поне частично.

– В какво ще се изразява този провал?

– В едно нещо – в разхлабване на връзките между различните страни в Европейския съюз. По-тежката прогноза е направо за отпадане на части от ЕС. Това се получава по време на криза. Когато корабът е заплашен от големи вълни, изхвърлят излишния товар. В този смисъл нашето политическо представителство трябва да вземе много бързи мерки да подредим много по-добре България, за да бъдем напълно адекватен член на ЕС.

В противен случай може да се окаже заплашен нашият цивилизационен избор.

– Какво означава да подредим България?

– Означава първо да не разочароваме собствените си граждани, второ, те също да се мобилизират, и трето, да не даваме поводи за нападки. Става въпрос най-вече за вътрешен ред и сигурност. Ако минем на по-битова вълна, работата на вътрешните органи е да преустановят това беззаконие, което се вижда от хората по улиците. Иначе държавата ни има добри европейски икономически показатели. Там няма какво да се направи, нашият растеж е по-голям от средноевропейския. Това, че сме базово изостанали, е отделен въпрос. Но по отношение на дългове, инфлация и икономически растеж ние седим много прилично на европейската сцена. Там, където сме слаби, е нашата собствена невъзможност да въведем ред вътре в държавата, да се отървем от мутрите, от това натрапчиво полуазиатско присъствие по улиците на България. По този начин ще успокоим и нашето общество, и тези отвън, които внимателно ни наблюдават.

 

Интервюто е препечатано от в. “24 часа”

  • MySpace
  • Facebook
  • Google Bookmarks
  • Windows Live Favorites
  • StumbleUpon