Ромпой получава наградата на тв “Европа”, защото е интелектуалец в политиката, казва Емил Стоянов

23 June 2016

 

– Вече трета година връчвате награда за проевропейска политика. Защо тази година избрахте бившия председател на Европейския съвет Херман ван Ромпой?

 

– В исторически план Херман ван Ромпой е първият президент на Европейския съвет. Но това е по-маловажната причина. По-значимата е, че той реализира мандата си като убеден европеец и положи усилия за интегрирането на новите страни членки на Съюза. Той е изключителен политик. Бих казал интелектуалец в политиката, който бе пълна противоположност на кресливите антиевропейци, предвождани в ЕП от Найджъл Фараж.

 

– Телевизия “Европа” навършва 15 години. Възможно ли е у нас една медия да има 15 години устойчиво развитие без влияние на бизнес и политически интереси?

 

– Нашият опит показва, че е възможно, въпреки че не е никак лесно. Впрочем не само в България това е трудна задача пред медиите. Дилемата и у нас, и по света е: по-скромно, но независими или по-нашироко, но зависими от спонсори и политици. Неудобството при спонсорския модел е, че е краткосрочен – до изчерпване на икономическите или политическите интереси. Ние сме избрали модела на независимостта.

 

– Въпреки това тв “Европа” е с много модерна визия. Има и много на брой новини…

 

– Телевизия “Европа” е изключително новинарска телевизия. Постоянно правим анализи и те сочат, че в сравнение и с Евронюз, и със Си Ен Ен има дни, в които имаме повече на брой новини от тях. Като качество – те работят с по-големи мащаби. Имат повече пари, повече екипи и възможности. Но като брой новини и количество информация ние не им отстъпваме. Ако българинът гледа “Европа”, той ще бъде напълно и навреме информиран какво се случва у нас и по света. Дневно правим над 60 новини – български, международни и спортни. Това е много добро постижение не само за България, но и в световен мащаб.

 

– Ревниви ли сте към другите телевизии, които наблягат на скандала, на противопоставянето, на жълтото?

 

– Тв “Европа” не е телевизия на скандалите. И у нас, и по света има медии, чиято рецепта е скандалът. Те се раждат, израстват и живеят благодарение на скандала. Тв Европа е измислена за тези 15-20 на сто от зрителите, които не се интересуват от скандала и жълтото, а искат да получат обективна и подробна информация. Знаем, че това е много по-малката част от публиката, но още от самото си създаване решихме да работим за този тип публика. Знаем кои са тези зрители и за 15 години те са абсолютно лоялни към нас. Имаме твърд рейтинг, който не мърда нито нагоре, нито надолу. Твърдя, че това са сериозните хора. Коментарите при нас са по-скоро изключение, силата ни са новините.

 

– Какво видяха българите от ЕС за тези 9 години, откакто сме член – жилото или меда? Тръгнахме с това, че ще забранят шкембе чорбата, че ще ни претопят?

 

– Тръгнахме с нашите си балкански страхове. Но постепенно виждаме различните лица на Европейския съюз. Основната политика на ЕС е да се запази специфичността на всяка отделна страна. Не случайно всички 22 езика са официални езици. Няма деление и дискриминация. Извлякохме редица ползи. Възможността да се пътува, да се работи в още 27 страни – това е уникална човешка възможност. Ние сме част от един богат и възпитан клуб. Видяхме и много от недостатъците на европейските институции. Изведнъж се оказа, че в Западна Европа не ни познават. Ние, като истински балканци, смятахме, че сме пъпът на света. Но нищо подобно. Никой сякаш не се интересува от нас, не че имат лошо отношение.
Истината е, че влязохме малко по-рано и малко по-неподготвени, което бе голяма победа за нашата политическа класа. Това доведе до мощна емигрантска вълна, която вече 10 години не може да бъде овладяна. Но като човек, живял там, не виждам голяма разлика в жизнения стандарт. И трудно може да накарате реализирал се българин у нас да замине на гурбет. Няма за какво. Освен за да се махне от непрекъснатото хленчене на цялата нация.
Иначе е ясна печалбата от членството ни. Срещу вноската от 900 млн. лв. ние получаваме 2-3 млрд. лв. европейски пари годишно.
Навсякъде из България се виждат тези европейски средства – нов път, нова градинка, училището е боядисано и със сменена дограма, земеделците взимат по някой лев.
Чета редовно докладите и страната ни е в челото на държавите по усвояване на евросредства. Там ни се радват, че се научихме бързо да ги усвояваме. Западните политици дават за пример Испания, където в продължение на 10 години администрацията им не може да се научи да пише европроекти и да усвоява парите според европейските стандарти. Накрая дори се чудеха как да им дадат повече пари.

 

– Но точно влязохме в Европа и дойде кризата, така и не можахме да се насладим на добри икономически времена.

 

– В Европа имаше 10 златни години между 1998 и 2008 г., после ни връхлетя кризата. Тя при нас дойде 2-3 години по-късно – за добро или лошо. Мисля, че се измъкваме от тази дупка, белег за това е почти удвоеният износ за Западна Европа. Големите ни партньори са Германия, Италия, Гърция, Румъния, отдавна вече не е Русия. Бележи се ръст на БВП с 2-3 на сто годишно. В този смисъл съм оптимист за европейската икономика, макар тя да е разглезена. Хората в Европа работят по-малко от останалия свят. Французите работят по 35 часа седмично, имат отпуска по 30 работни дни. В Америка работната седмица е 50-60 часа, отпуската е 1-2 седмици. Така че личното ми схващане е, че трябва да работи повече.
Неслучайно във Франция Оланд, макар и социалист, започна реформа в трудовото законодателство – да увеличи работния ден, да намали отпуските, да направи по-лесно уволняването и назначаването. Не е ясно дали тази реформа ще мине, може и революция да стане. За добро или лошо европеецът е разглезен.

 

– Тази разглезеност ли не позволява европейските лидери да вземат адекватни решения за бежанците например?

 

– Това е една от причините. Но не става дума само за манталитет. Причините са и чисто икономически. Европа дълго време беше толерантна към чужденците поради важната икономическа причина, че има хроничен недостиг на работна ръка поради застаряването на населението. Това се виждаше от 50 години и определяше желанието да се приемат имигранти. Идеята беше да има прилив на млада и по-евтина работна ръка. Има обаче определен капацитет във възможността да се приемат и да интегрират хора. Над този капацитет идва хаосът. Тази вълна надхвърли всичко очаквано. Меркел ненапразно казваше, че са добре дошли, това не са изпуснати или недобре премерени приказки. Всъщност има много разум в думите й. Смята се, че капацитетът на Европа и на година да могат да бъдат интегрирани около 1 на сто ново население. Европа е 500 млн., т.е. 5 млн. могат да се интегрират. В Канада го постигат този 1 процент. Но се оказа проблематично и очевидно имигрантите се оказаха повече от приемливото.

 

– В България никой не можем да интегрираме, защото никой не иска да остане у нас…

 

– Не искат, защото, като една новоприета и сравнително бедна страна, не можем да им предложим социалния пакет на по-богатите западни държави. Мигрантите знаят, че в Германия ще получават по 800 евро помощи месечно. Единственият начин да се спре потокът към Западна Европа, е тези помощи да бъдат спрени. И те могат да ги спрат. Това че никой не говори за спиране, означава, че имат нужда от още хора.

 

– Давате добър пример, че когато корабът е заплашен от потъване, трябва да се изхвърли излишният товар. Може ли България да се окаже излишният товар на европейския кораб?

 

– В Европа винаги е имало две тенденции – на по-силна интеграция и на дезинтеграция. На този етап политическите елити са убедени, че една единна Европа е ключът към успеха. И това е добра новина за нас, българите. Но е крайно време и ние самите да престанем да се чувстваме нещастни от това, че сме по-бедни от холандците и чехите. Истината е, че ние винаги сме били по-бедни от тях и това няма да се промени в краткосрочен план. Трябва да забравим този манталитет на самооплакване и да си свършим работата. Метафорично, това означава да спрем да минаваме на червено и да се изпреварваме неправилно. Просто трябва да се мобилизираме и да се държим като европейци, защото България е една прекрасна страна и заслужава уважението ни.

 

Интервюто е препечатано от в. Стандарт

  • MySpace
  • Facebook
  • Google Bookmarks
  • Windows Live Favorites
  • StumbleUpon