Емил Стоянов: Животът извън родината е мъчителен

7 December 2012

Интервю на Емил Стоянов с Райна Деницова за dir.bg, 7.12.2012

Преди близо месец евродепутатът и собственик на ТВ “Европа” Емил Стоянов обяви, че напуска Европарламента година по-рано от края на мандата си и се завръща с радост към ангажиментите си към своя бизнес у нас и щастливите мигове със семейството си, тъй като и двете му деца – Стефан и Емилия – живеят в България.

Макар да е космополитен като начин на мислене, бизнесменът смята, че адаптирането към живота извън родината може да бъде мъчително и едва ли си заслужава цената. Дали и как е взел решението си да се върне в България, какво би “си взел” от престоя в Брюксел, какви са плановете му занапред, Емил Стоянов разкрива в ексклузивно интервю за Dir.BG.

Трудно ли взехте решението да прекратите мандата си в Европарламента и да се върнете в България?

Аз съм рационален човек, още през лятото анализирах медийната среда в България и стигнах до извода, че е по-добре да се върна от Брюксел и да започна активна работа с Телевизия „Европа”. Все пак трябва да е ясно, че Телевизия „Европа” е дългосрочен проект, който вече 12 години се развива успешно, а краят на мандата ми в Европейския Парламент е след малко повече от една година.

Как се чувствахте като депутат в Европарламента?

Като депутат се чувствах малко странно, защото професията изисква съвсем различен тип интелектуална и обществена нагласа от медийния бизнес. Най-общо казано, в медийния бизнес действа правилото „бърз или мъртъв”, докато в Европейския парламент е валидно точно обратното правило – „бавен или мъртъв”. Въпреки това принадлежността ми към най-голямата европейска институция беше изключително важна за мен, защото информацията и контактите, които имах там в продължение на 3 години и половина ме обогатиха изключително много. Все пак, аз съм един привързан към европейската кауза човек и не случайно името на телевизията, която създадох е „Европа”.

Кои са проектите, осъществени по време на мандата Ви, с които най-много се гордеете?

По време на моя мандат успях да организирам няколко много важни проекта. Първият е показването на Тракийските златни съкровища в централното фоайе на Европейския парламент в присъствието на председателя на Европейския парламент, председателя на Комисията по култура, българския еврокомисар, българския министър-председател и половината българско правителство. Изложбата беше изключително добре рекламирана, добре подредена и направи силно впечатление в Европейския парламент. Беше една добра реклама на България. Другото важно събитие, което искам да споделя е първото изнесено заседание на Комисията по култура в България и по-специално в Пловдив през месец октомври, което също премина при изключителен успех. А последната инициатива, която осъществих беше през месец ноември. Съвместно с Вицепрезидента на Република България организирахме конференция с тема „Политики за българите в чужбина”. Тази конференция даде началото на един важен диалог между българите, живеещи в България и тези, които се намират извън страната. Важни за мен бяха и четирите организирани конференции „Европеана”, които трябваше да засилят и катализират процеса на дигитализация у нас. За съжаление българските институции и по специално Министерството на Културата не се оказаха на нужната висота, за да могат да организират правилно този процес.

Лесно ли се адаптирахте, Вие и семейството Ви, към живота в друга страна?

Не беше лесно. Адаптирането на живота извън родината е мъчителен процес, който трае понякога с години и аз не съм сигурен, че си заслужава цената.

Кои са нещата, които бихте „взели със себе си“ от Брюксел?

Вероятно усещането, че сме част от едно голямо и благовъзпитано семейство, чийто членове, дори и да не се харесват много, се събират на Коледа.

Как съвместявате бизнес ангажиментите си с ролята на съпруг и баща?

Трудно е да се съвместят. Но във всички случаи, живеейки в България е много по-лесно.

Когато обявихте, че се завръщате в България, имаше много спекулации – че ще ставате генерален директор на БНТ например. Как ще ги коментирате?

Както добре знаете, медийният свят е пълен с интриги и слухове. Аз отдавна съм свикнал с тях. Понякога е забавно, а друг път е гротескно. Нямам намерение да работя в която и да е друга телевизия, освен Телевизия „Европа”.

Заявихте, че има нов проект на телевизия Европа, който налага присъствието Ви тук – ще ни издадете какъв е той?

Да, усилено работим по ново представяне на сутрешните новини, които в съвсем близко време ще бъдат представяни на живо от водещ и за първи път у нас от напълно дигитализирано новинарско студио. Мисля, че това е нужно за нашите зрители и то ще им помогне по-лесно и бързо да възприемат новините сутрин. Това е единият проект, с който се занимавам активно в момента, а за втория ще научите след около два месеца.

Какво Ви е мнението за бизнеса в България?

Бизнес средата и в България, и в цяла Европа се промени, предприятията загубиха около 1/3 от стойността си. Допълнително се влошават нещата за фирми като Телевизия „Европа”, които работят предимно за вътрешния пазар. Въпреки това, фирмите, които имат ясен профил и ясни бизнес намерения ще се справят с тази необичайна ситуация. Разбира се цената на излизането от кризата ще бъде заплатена със съкратени работни места, по-ниски заплати и много по-малки печалби за фирмите.

Лесно или трудно се случват нещата у нас?

У нас нещата се случват по-лесно, отколкото в Западна Европа, защото у нас пазарът не е толкова наситен, а и бюрокрацията е по-малко.

Как ще коментирате мечтите на хората за емиграция?

Винаги по време на криза емиграционните потоци се засилват, защото хората започват да си мислят, че има едни хубави места, където биха могли да живеят по-лесно. Моят личен опит показва, че средата за живот и за работа в Западна Европа не е никак приятелска и съм убеден, че тази тенденция ще се засилва занапред. И затова си мисля, че е по-добре да запретнем ръкави и да оправим собствената си страната, вместо да бягаме от нея.

Кои са плюсовете и минусите на живота ви тук?

Плюсовете са, че тук са приятелите ми и колегите ми, с които се разбирам чудесно и с които имаме както общи спомени, така и общи планове за бъдещето. А главният минус е, че тук автоматически излизаш от приятната анонимност на Брюксел и попадаш в балканската медийната месомелачка.

По този повод бих искала да ви попитам следното: бяхте първия българин член на Комисията по култура и медии на Европейския парламент. Каква е разликата между европейските и българските медии?

Въпросът е много обширен и става за дисертация. Бих искал обаче да се спра само на един проблем. Българските медии за много по-брутални и невъздържани от западните си колеги. В тях много често обикновените клевети подменят журналистическото разследване. Това е много опасно за обществото, защото изкривява представата му за реалността. Опасно е и за самите медии и защото подрива доверието в тях. Никак не е случаен тоталният срив на тиражите на вестниците в България.

Коя е любимата Ви дестинация за пътуване? Защо?

Любимата ми дестинация е Созопол, но със задължително спиране и престой в Пловдив, където човек може да прекара най-приятните вечери, да чуе най-новите вицове, както и да се посмее със стари приятели.

  • MySpace
  • Facebook
  • Google Bookmarks
  • Windows Live Favorites
  • StumbleUpon