Емил Стоянов: Вече не управлявам телевизия “Европа”

6 October 2016

%d0%b5%d0%bc%d0%b8%d0%bb-%d1%81%d1%82%d0%be%d1%8f%d0%bd%d0%be%d0%b2-1Ще правя интернет проект, по Нова година ще го представя в София, казва бившият тв  шеф

 

– Г-н Стоянов, оттеглихте се от ръководството на телевизия “Европа”, която създадохте и управлявахте 16 години. А продадохте ли акциите си?

– Преди месец и половина съобщих официално и на моите колеги, и на партньорите на телевизията, че след 16-годишна работа се оттеглям от ръководството й. Информирах ги, че след като измислих, създадох и изстрадах първата българска, новинарска телевизия, вече съм взел решение да отстъпя управлението на следващото поколение. Може да се каже, че това поколение израсна в телевизия Европа и се надявам сега да няма сътресения.

Що се отнася до моите лични акции, аз ги продадох на фирма „Бета”, с която заедно, преди 16 години основахме телевизията. Тя е българска, публична компания и остава в управлението. Иска ми се да поясня, че през тези 16 години, телевизия Европа винаги е била акционерно дружество. През годините е имало поне 10 инвеститори, които са купували по-малки или по-големи пакети акции и после са продавали.

 

– Кой ще бъде ръководител на телевизията, кой ще Ви замени?

– Изпълнителен директор остава Иван Кацарски, който и досега изпълнява същата длъжност. Николета Стойчева, която и до сега е шеф на новините, остава на своята позиция, а инженер Любомир Попов остава програмен директор.

 

– Ще се промени ли съдържанието на телевизията?

– Всички журналисти по светa са подложени на различен натиск. Някъде натискът е икономически, другаде – политически, а напоследък става все по моден религиозния натиск върху съдържанието на медиите. Телевизия Европа до сега винаги е използвала европейските стандарти за правене на новини. От тук нататък е въпрос на професионализъм, почтеност и кураж тези стандарти да бъдат запазени. Пожелавам на колегите си успех в тази много трудна задача.

 

– През всички тези години вие работихте за тв “Европа” с голяма отдаденост. Как се чувствате сега, когато се оттегляте?

– Чувствам се осиротял, мъчно ми е за проекта, дори и за проевропейската награда, която преди няколко месеца връчихме на Херман ван Ромпой, бившия председател на ЕС заедно с президента Росен Плевнелиев. Но пак повтарям, че е дошло време ново поколение да поеме тази мисия. Моите колеги вече знаят всичко, което аз знам, а и си мисля, че когато човек твърде дълго работи една работа, лека-полека изчерпва потенциала си.

 

– Какво ще правите по-нататък?

– Няколко месеца ще си почина. Ти поне си представяш, че 16 години работа с новинарска телевизия е изключително тежък труд. Тя работи и на Коледа, и на Великден, и денем, и нощем, и в събота, и в неделя. Един безкраен ритъм. Имам нужда малко да си почина и после смятам да се отдам на един интернет проект, който сме започнали от известно време в Брюксел. Около Нова година ще представим и в София негов български вариант. Това е доста по-леко от това да правиш новинарска телевизия у нас. А и е свързано с работа с доста по-малко хора. Иска ми се, ако може, да имам и почивни дни понякога.

 

– Какво ще представлява този интернет проект?

– Пак е свързан с новини, медии и журналистика, но по различен начин и само в интернет пространството.

 

– Съпругата ви Маргарита Ралчева е кореспондент на тв “Европа” в Брюксел. Тя ще продължи ли работата си?

– Тя също реши да се оттегли от телевизията.

 

– Доста трудно е да се продадат акции от медия в днешно време.

– Да, това решение не се случва за 15 дни. Както знаеш, през годините имахме няколко опита за продажба на мажоритарния дял. Те не са се случвали по различни причини или са се случвали само за миноритарни пакети.

Трябва да се разделя търговският процес в една медия от съдържанието й. Едно е да пресмяташ финансовите печалби и загуби, различно е кой прави съдържанието. Аз винаги досега съм правил съдържанието, независимо кой във времето има повече или по-малко акции. Затова телевизията е звучала единно и хомогенно, като единен продукт.

 

– Как се решава това “противоречие” между собственика и редакционното съдържание, тъй като медията не е типично предприятие – от една страна, тя трябва да печели, за да се издържа, но в същото време нейната работа трябва да е единствено в полза на обществото?

– Има два проблема у нас. Първият е, че собствениците винаги се изкушават да влияят върху медийното съдържание, защото то им служи за някакви цели – политически, стопански или просто обслужват егото си по някакъв начин. Трябва да достигнем онази степен на капиталистическа зрялост, в която собствениците ще се интересуват само от парите, а няма да се занимават много-много с това какво пишат журналистите.

От друга страна, това е трудно да се случи, понеже нашият пазар първо е малък, второ, е лошо монополизиран, пак защото е малък. Американски пазар например е много мъчно да се монополизира, защото е огромен.

Ето в телевизиите имаш пример. Две телевизии – Нова ТВ и Би Ти Ви, фактически имат монополно положение на пазара по смисъла на нашия антимонополен закон. Те сглобиха по 10 канала около себе си и по този начин монополизираха рекламния пазар. Така унищожават всички различни около тях чрез лостовете на рекламата.

Нещо повече. В битката си да се победят една с друга толкова намалиха цените на рекламата, че телевизиите се напълниха с реклама, защото е евтина, и станаха отвратителни за гледане. В резултат на това за последните 5 години общата зрителската аудитория е намаляла с над 20 на сто. Това е чудовищен проблем.

– Този спад заради влошеното съдържание ли е? Не е ли по-скоро заради интернет?

– И заради интернет, разбира се. Но той е нещо обективно и нищо не може да се направи. Това е световен проблем, там няма лекарство. Такъв е животът.

Но огромният спад от 20% на зрителската аудитория е и до голяма степен заради лошото съдържание, пълно с евтини и досадни реклами.

Всичко това влияе на по-малките медии. Хубаво е да има по-малки медии, понеже те носят плурализъм и демократичност. Представи си, ако в една държава има 2-3 медии, колко лесно е за управляващите да ги опитомят. Значи СЕМ трябва изключително да внимава и да си върши работата сериозно, Комисията по конкуренция и тя, за да може да няма тежки монополи и дъмпинг, които разрушават пазара.

Този проблем влияе на живота на по-малките, ерго на демокрацията. Това е все едно да имаш две големи партии.

 

– В някои държави е точно това.

– Американският модел. И монополизират всичко, и трета партия, каквито и идеи да има, няма шанс. Смятам, че това е ограничаване на демокрацията. Това не е европейският модел. Европейският модел предполага много партии, с много идеи и много медии, за различния тип аудитория. Аз лично съм привърженик на този модел.

 

– Заради интернет битката за ефир отдавна свърши. Как ще се развива конкуренцията между ефирните телевизии и онлайн медиите?

– Проблемът е, че телевизията в интернет не може да си осигури рекламен ресурс. И в момента рекламата в интернет спрямо рекламата в телевизия е едно към 12. Т.е. рекламата в телевизия е 12 пъти повече. Предполагам, че и идните 5 години, а може би и по-дълго, телевизията ще доминира поради два причини:

Първата е, че за потребителя е по-лесно да си пусне телевизора. Само с едно копче влиза в света на телевизията. С компютъра е малко по-сложно.

Второто нещо е, че интернет още не може да генерира достатъчно финансови ресурси, защото не може лесно да си събира парите от потребителя. Когато този технологичен проблем бъде решен, а това ще се случи рано или късно, тогава вече по-голяма част от парите, които сега отиват за телевизия, ще влязат в интернет.

Новите поколения видимо предпочитат интернет. Но това е генерационен проблем, няма какво да се направи. След нашето поколение може би ще е съвсем различно.

 

– Как ще коментирате най-горещата политическа тема тази есен – изборите за президент?

– Тези избори са изключително важни за България. Изобщо фигурата на президента е много важна у нас. Защото при тази конституция президентът е призван да балансира между властите. Той има правомощия и към съдебната власт – с различни квоти, и към сигурността и външната политика. Има релация и към Парламента, макар и по-ограничен. Разбира се, и към правителството, и към обществото. Поради това е изключително важно президентът да бъде сериозен и зрял човек и политик.

Само ще припомня няколко кризи, решени от президенти, защото президентът у нас става важен в период на кризи – 4 февруари 1997г., президентът Петър Стоянов разреши тежка, национална криза. По време на скорошните събития около правителството на Орешарски, президентът Росен Плевнелиев също се справи много добре със създадената криза. Тогава с адекватната си намеса те спасиха обществото от по-големи сблъсъци. Показаха се като сериозни политици на нивото на институцията.

От друга страна фигурата на президента винаги напряга фигурата на министър-председателя. И по времето на Желев и Филип Димитров, и по времето на Петър Стоянов и Иван Костов, и сега. Това се случва понеже имат припокриване на функциите. Защото конституцията е предвидила редица въпроси между правителството и президента да бъдат решавани с обвързана компетентност. Аз мисля, че това не е зле за обществото. Ако липсваше този взаимен контрол, те биха могли да изпадат в крайности.

Примерно президентът Плевнелиев, когото аз изключително харесвам и поздравявам за проевропейския мандат, сгреши, че даде част от правомощията си в силовите структури на правителството.

 

– Защо е грешка?

– Защото по този начин даде част от властта на президентската институция на правителството, а то няма особена нужда от тази власт. То има достатъчно други правомощия.

Българските избиратели трябва да разберат, че този избор не е бутафорен. Той е много важен за тях и трябва да се отнесат към него изключително отговорно. Защото президентът на България е гарант и би могъл да се превърне в последно убежище на демокрацията у нас. Разбира се дано това никога да не се случва.

 

Източник: в-к “24 часа”

  • MySpace
  • Facebook
  • Google Bookmarks
  • Windows Live Favorites
  • StumbleUpon

Емил Стоянов: Черногледството е дефект на обществената ни среда

24 June 2016

                                                                       

– Г-н Стоянов, с какво от постигнатото през последните 15 години най-много се гордеете?

– С това, че успяхме да създадем типично новинарска телевизия и заедно с това да формираме потребност, очакване в българските зрители по всяко време да видят най-важните събития от България и света.

– Често ви наричат българската CNN, как приемате това сравнение?

– С известно задоволство, но разбира се, това е малко пресилено сравнение, защото световният канал има огромен бюджет. Това не означава, че ние не знаем как да направим такъв продукт. Въпросът е, че пазарът ни е доста ограничен и липсват чисто финансовите механизми, които да позволят това. За съжаление нашият бизнес не може да изнася продукта си зад граница, ние сме чисто езиково ограничени, няма как да разчитаме на европейските пазари и средства. Европа е с около 500 милиона население, а тук всички телевизии се състезаваме за вниманието на около 7 милиона българи. Но спрямо българските възможности сме се опитали и явно успяваме да постигнем много добро качество.

– В началото имаше доста скептици, които предричаха кратък живот на ТВ „Европа“…

– Преди петнайсет години всички експерти – сега няма да ги споменавам поименно – идваха един през друг да ми говорят, че това, което съм захванал, няма бъдеще. Българите нямали навик да гледат новини, пазарът е много малък, били сме балкански народ, без интерес към актуалните събития и какво ли не. Е, нищо от това не излезе вярно! Зрителите ни опровергаха всички скептици и критици. Около 15 на сто от общата аудитория редовно следи ТВ „Европа“, толкова е процентът за новинарските телевизии и в Европа. А в САЩ процентът е дори по-нисък.

– Какъв е профилът на аудиторията ви?

– Това са хората, които са обществено ангажирани, имат семейства, деца, те са обикновено по-образовани и с по-високи от средните доходи. Но това не са абсолютни характеристики, имаме много зрители и извън тези групи.

– Труднемил стояново ли беше през годините да отстоявате от екрана западната ориентация на страната ни?

– Винаги съм внимавал да не бъдем партийна телевизия, да не ни обвързват с която и да е партия. Но от първия си ден сме декларирали и доказвали, че заставаме зад европейската и евроатлантическата ориентация на България. Гледаме на Запад, а не на Изток. Искахме и искаме демокрация и пазарна икономика. А преди 15 години тези понятия все още не бяха априорно приети. Не бяхме членове нито на НАТО, нито на ЕС, обществото беше разделено.

– Но и сега май има нужда отново да се защитава този път, по който България избра да върви, пак има разколебаване и разделение…

– За огромна моя изненада това е точно така, макар и пропорциите да са малко по-благоприятни. Доста голяма носталгия има към СССР, Варшавския договор, към комунизма и към Тато, ако щете. Това обаче не е само у нас. В бившата Източна Германия например, която буквално беше преобразена със стотици милиарди от западните си роднини, днес пак има носталгия към ГДР. Тези неща могат да се променят само с идването на новите поколения, които не са обременени.

– Как си обяснявате последните данни, че в свободата на словото България слиза надолу в класациите?

– Не знам кой и как мери, но всеки може да се увери, че масово по сутрешни телевизионни блокове, радиостанции, вестници и сайтове всеки напада с повод и без повод управляващите, политиците, депутатите, без това да води до каквито и да е негативни последици за медии и журналисти. Няма арестувани журналисти, да не дава господ, няма затворени медии. Всеки полуграмотен журналист може да наругае буквално когото си иска абсолютно безнаказано у нас. Това за мен е дефект на обществената среда, но е факт! За каква липса на свобода говорим тогава? Всичко у нас се представя като чудовищно, а обективно не е така. Както във всяка държава, така и у нас има корумпирани политици и чиновници, но има и честни; добри и лоши лекари, учители, инженери… В класациите на ООН ние винаги сме в първата една трета по измерваните стандарти – на здравеопазване, образование, сигурност, изобщо качество на живот. А ако си съставиш впечатление само от медиите, ще си помислиш, че сме в тотална катастрофа, глад, упадък и разруха. Е, не е така! Няма западна медия, която толкова крайно да представя ситуацията, дори при разследвания за корупция и други нарушения.

– Във Вашата редакционна политика къде сте намерили златната среда?

– Ключовата дума е „умереност“. Нищо да не укриеш, да не слагаш розови очила, но да не бъдат и черни. И всичко да е проверено от достоверни източници, доказано. Това са просто класическите журналистически правила. В нашите новини и анализи са минали всички драматични за страната ни и света събития през последните 15 години, но това е представено без истерия, с професионален и умерен тон, с разнообразни гледни точки. Така както информацията се поднася на германската, френската и британската аудитория. И зрителите оцениха това, гласуват ни доверие и до днес. А невинаги е било лесно да убедим журналистите в екипа, че сензационният стил не може да бъде за сериозна медия. Всички млади хора тук са израснали, гледайки Слави Трифонов и четейки заглавия в стил „Петьо Блъсков“.

– Какви са очакванията Ви за глобалното бъдеще на телевизията като медия?

– Както и през последните 20 години, така и в следващите 10 години телевизията ще бъде доминиращата медия. Но с развитието на технологиите няма как интернет да не привлича нова и нова аудитория. Ние сме подготвени за този процес, имаме добре развити интернет страници, още утре можем да пуснем телевизията on-line. Причината да не го правим е свързана с кабелните оператори, на които продаваме нашето съдържание. И те са доста ревниви към безплатно разпространение. А за голямо съжаление все още не е намислена интернет технология, която да предлага възможност за ефективно заплащане на интелектуалния труд. Всеки иска да гледа и чете в мрежата качествено съдържание, но не се замисля, че този, който го създава, трябва да си изкарва и хляба.

– През тези години имало ли е моменти, в които сте били на границата да се откажете от медийния бизнес?

– Няколко пъти! Освен малкия пазар, за който вече говорих, кабелните оператори постоянно скриват абонати от нас и ние няма как да се борим с това. Поради истеричната битка между Нова и bTV и двата канала свалят драстично цената на рекламата, от която страдаме всички, включително и те самите. Сега телевизиите сме пълни с реклама, но приходите са двойно по-малки, защото цената стана като за радиоклип. Режем си общия клон, на който седим.

– Как се спряхте на Херман ван Ромпой да получи наградата ви в юбилейната година?

В класациите на ООН ние винаги сме в първата една трета по измерваните стандарти – на здравеопазване, образование, сигурност, изобщо качество на живот

– Имаше дискусия, обсъждаше се Жозе Барозу, който подписа присъединяването ни към ЕС, или Джефри ван Орден, който написа положителния доклад преди приемането ни. Но в крайна сметка избрахме Ромпой, защото той е един интелектуалец в политиката, с голям принос за България, привърженик на идеята за повече Европа, за по-сериозно единение. С негова подкрепа страната ни бързо се интегрира в евроструктурите.

– Като човек с опит не само в медиите, но и в европейската политика, оптимист ли сте за бъдещето на Европейския съюз?

– Организацията ни е подложена на натиск и от Изток, и от Запад. Имаме население от половин милиард и БВП, малко по-голям от този на САЩ. Това напряга всички играчи на световната сцена. Натискът в момента изобщо не е случаен. Не е случаен и напънът на Англия да излиза или поне да блъфира, че излиза от ЕС. Защото нейното напускане би отслабило организацията с около 12 на сто. На този етап мисля, че лидерите са убедени, че обединена Европа върши повече работа, дава по-добри икономически и политически резултати, отколкото ако има една дезинтеграция. Това е много добре и за България! Сега ние трябва да направим усилия за по-бързо влизане в Шенген и в еврозоната. Ако ме бяхте попитали преди шест месеца, щях да ви кажа, че нямаме бърза работа. Но с днешна дата нещата се промениха сериозно. Евросъюзът и максималната интеграция ни пази от опасностите от Изток и колкото и да звучи парадоксално, ни пази и от самите нас. Защото вътре има достатъчно сили, които искат хаос и завой на Изток.

 

Интервюто е препечатано от в. “Животът днес”

  • MySpace
  • Facebook
  • Google Bookmarks
  • Windows Live Favorites
  • StumbleUpon

Голяма част от българските медии са проводници на лош вкус

24 June 2016

Емил СтоЕмил Стояновянов основател на телевизия “Европа” пред “Капитал”

 

 

 

Как оцелява през тези 15 години малък нишов новинарски телевизионен канал като “Европа”? От какво се финансирате?

Държа да подчертая, че ние сме прозрачна медиа. Публично акционерно дружество сме. Финансовите ни отчети са качени в Търговския регистър. Те показват какво е финансовото положение на телевизията. Мога с удоволствие да кажа, че от 10 години ние сме на печалба.
Най-големите ни приходи идват от кабелните оператори. Въпреки че през последните години те спаднаха с 20-22 на сто. След това са рекламните приходи. На трето място генерираме приходи от телешопове. Имаме и приходи от външни предавания, които идват и си плащат да се излъчват при нас.

Повечето медийни проекти у нас издържат няколко години и изчезват. Много малко са медиите с 15-годишна история.

Как оценявате рекламния пазар? Има ли достатъчно интерес от страна на рекламодателите към нишов новинaрски канал, какъвто е “Европа”?

Българската телевизионна реклама пострада много тежко. Заради упоритостта и агресивността на едната от двете големи медийни групи, на българския пазар, която иска нейния конкурент да отпадне от играта. Заради тази амбиция тази телевизионна група налага непрекъснато по ниски и по ниски цени на рекламата. Това е много глупаво. И води до това че телевизионната реклама стана свръх евтина и достигна нивата на радио-рекламата. От тази ситуация страдат всички играчи на пазара, всички по веригата. И на практика всички телевизии сме с препълнени рекламни блокове, а приходите ни от реклама намаляха около ⅓. Това влияе много негативно на сектора.

А приходи от проектно финансиране не ви ли помагат да се развивате?

Постоянно кандидатстваме по проекти. Опитваме се да използваме всички възможности, които дават европрограмите на министерствата. Някъде успяваме, другаде не. Но това, така или иначе, не е голямо перо за нас, то беше около 10 % от приходите ни за миналата година. По-миналата беше само 2-3 %. На европарите не бива много-много да се разчита, защото не бива да се забравя, че те все пак са временно явление. Няма да са вечно тези пари.

Правителството наложи мораториум върху прякото договаряне на институции с телевизии и радиа. Текът преговори между правителство и представители на електронните медии. Какво е мнението по този въпрос?

Смятам, че този мораториум е измислен, защото тези пари не са на правителството, а на европейските данъкоплатци. Това не са наши пари и европейският законодател е предвидил не случайно във всеки проект да има някаква сума и за медии. Това има две задачи. Едната е да се рекламират общите европейски проекти и да се разбере, че Европа работи като единен организъм. Вторият аргумент е, че трябва да има някакви пари за развитието на медиите. Със спирането на финансиране по европейски програми се навреди на хиляди млади българи, защото те или бяха освободени от работа, или бяха с намалени заплати. Това е истината. А тези пари, така или иначе, ще бъдат дадени, независимо от кое правителство и от кой министър. Те са заложени от Европейския парламент и Европейската комисия.

Имахте няколко опита да откриете чуждестранен партньор на телевизията? Отказахте ли се вече от това да търсите инвеститор, който да помогне за развитието на канала?

Да, няколко пъти сме преговаряли. Идеята за продажба на акции е винаги възможна пред всяко акционерно дружество. Ние поне 5-6 пъти сме продавали пакети акции и в определени моменти сме ги купували обратно. Ако се интересувате дали в момента имаме разговори – не, нямаме такива. Дали откриването на инвеститор би помогнало за развитието на канала? Бих казал, че много зависи от инвеститора. Тези, които идваха при нас, бяха чисто финансови инвеститори и не са се интересували никога от медийната политика и развитието на медиата, за добро или лошо. Има и плюсове, и минуси. След време си продаваха акциите, вземаха си парите и печалбите и сме отлични приятели. Едно е медиата като бизнес, абсолютно различно е като медийна политика. Телевизия “Европа” от първия си ден неотклонно е следвала модела на една прозападна медиа, стояща вдясно. Отстоявали сме евро-атлантическите ценности. Без колебание. Независимо кой е на власт в момента и при леви и при десни. И през следващите 15 години ще отстояваме същите тези ценности.

Телевизия Европа е консервативен новинарски канал с ясна програмна политика, насочена към една по-малка зрителска аудитория. Този стеснен профил не ви ли създава проблеми? Имали ли сте желание да разширите обхвата на вашите зрители?

От първия си ден сме възприели философията и кръста, че работим за зрителите, които стоят на върха на телевизионната пирамида и представляват не повече от 20% от тази аудитория. Тоест това са между 600 и 800 хиляди българи гледат на ден тв “Европа”. Или 10-15%. Ако искаш останалите, трябва да привлечеш развлекателни и рiалити формати, но тогава изгубваш онези 15-20%, които са на върха на пирамидата. Нашите зрители не са много, но са изключително лоялни. От 10 години почти нямаме движение нагоре или надолу. Тези, които са ни припознали като своята медиа, следят програмата ни с постоянен интерес. И да знаем, че нашите 15% зрители не дават големи приходи, така както дават останалите телевизионни зрители, които избират големите политематични телевизии с турски сериали, рилити формати, развлекателни програми.

Според докладът на “Репортери без граници” за свободата на изразяване страната ни пада с още 7 места в годишната класация. От 106-о на 113-о място. Как според вас жълтите медии повлияха на качеството на журналистиката?

Аз лично съм потърпевш от публикувана по мой адрес невярна информация. Трудно можеш да осъдиш тези медии. Делата отнемат поне пет години и обезщетение за накърнената репутация няма.

Класацията ме изненадва, наблюдавайки и нашите и другите европейски медии. Например тези в Германия и Франция. У нас свободата на словото е на едно много добро ниво. Тук всеки незъвършил университета репортер, утре може да наругае всеки министър и депутат абсолютно безпроблемно. В западните медии това не може така да се случи. Трябва много сериозно разследване, да мине през няколко редактори, да се провери информацията през няколко източника, за да излезе критичен материал за министър или депутат. Защото, ако неоснователно наклеветиш някого, има санкции за медиата. У нас това става безнаказано. Така че не разбирам защо сме толкова ниско в класацията именно по показателя – свобода на изразяване.

С просто око се вижда, че нашите масови медии, включително телевизиите, като от тях изключвам БНТ, са проводници на изключително лош вкус и лошо възпитание за поколения млади българи. Не знам дали това е така, защото се управляват от чужденци, за които това не е важно, защото в края на годината те се интересуват само от финансовите показатели и печалбата на канала. Или просто медийният мениджмънт е на ниско ниво. Но това е факт. Знам, че вероятно ще ми се обидят много хора за това, което казвам за голямо съжаление съдържанието на голяма част от медиите е с ниско качество. Законодателят трябва да помисли за по-сериозна медийна регулация. Казвам го абсолютно сериозно. Не може по нашите кабели да се лее непрекъснато порнография, език на омразата, ниска езикова култура. Децата гледат това.

Как си представяте бъдещето на телевизия “Европа”? Имате ли онлайн стратегия?

Имаме два сайта. Имаме готова онлайн платформа и можем още утре да пуснем програмата на телевизията за свободно гледане. При това от години. Не я пускаме, защото кабелните оператори, от които получаваме част от парите си, са ревниви на тази тема. От това приходите ни няма да се увеличат.

Докато технологиите не се развият до този етап, в който всяка снимка или репортаж или текст, за да ги видиш, трябва да си платиш, няма как една медиа да се развие онлайн.

Засега продължаваме да оцеляваме от приходите ни от кабелно и сателитно разпространение и от продажбата на рекламно време. Това е основата.

Интервюто взе Весислава Антонова

  • MySpace
  • Facebook
  • Google Bookmarks
  • Windows Live Favorites
  • StumbleUpon

Херман ван Ромпуй взе приза на тв “Европа” за проевропейска политика

23 June 2016

10Винаги съм разчитал на българските власти и най-вече на премиера Борисов, заяви бившият председател на Европейския съвет

Бившият председател на Европейския съвет Херман ван Ромпуй получи наградата на телевизия “Европа” за проевропейска политика на специална церемония в София.
На нея бе отбелязана и 15-годишнината от създаването на тв “Европа”, първата новинарска телевизия у нас.

Церемонията бе уважена от миналогодишния носител на наградата – президента Росен Плевнелиев, премиера Бойко Борисов, омбудсмана Мая Манолова, кмета на София Йорданка Фандъкова, която е първи носител на приза, дипломати, министри8, депутати, политици и популярни лица от медиите и културната сфера.
Наградата за проевропейска политика бе връчена на Херман ван Ромпуй от миналогодишния носител на приза Росен Плевнелиев и от основателя на телевизията Емил Стоянов.

“За мен е лесно да говоря за Херман ван Ромпуй. Смятам го за свой голям приятел”, разказа президентът Плевнелиев, като припомни последния Европейски съвет, когато лидерите на ЕС изпратили в края на мандата му видния белгий6ски политик, бивш премиер на страната. Президентът припомни как Ромпуй застанал на семейната снимка на лидерите заедно със семейството си, децата и внуците си. Той бе истински лидер и помогна на Европа да премине през трудните моменти, подчерта президентът.

Премиерът Бойко Борисов също сподели свои спомени от работата с Ромпуй, като подчерта, че той е един невероятен стоик. На трудните европейски срещи на върха – близо 50 за мандата му, често се налагало на лидерите да остават до близо 5 часа сутринта. Херман ван Ромпуй не показал нито веднъж, че е изморен, клепачите му нито веднъж не натежали.  “Има много малко такива политици и държавници в света”, заключи Борисов, като заяви, че българите нямат намерение да говорят за него в минало време и ще продължат да разчитат на подкрепата му и в бъдеще.

След като прие наградата, Ромпуй държа дълга и прочувствена реч. Той призна, че е трогнат, че 17 месеца след като е напуснал високия път в ЕС, българите продължават да мислят за него. В речта си бившият председател на Европейския съвет припомни, че между България и Белгия има много общи черти – имената им започват с Б и имат едно и също мото: “Съединението прави силата”. Той призна, че си спомня много добре работата както с премиера Бойко Борисов, който бил на първия за него Европейски съвет, така и с президента Плевнелиев, който бил на последния.
“Винаги съм разчитал на българските власти и специално на премиера Бойко Борисов”, подчерта Ромпуй.

Бившият шеф на Европейския съвет призна, че мандатът му от 2010 до 2014 г. е бил в изключително кризисен период, но че растежът в ЕС постепенно се завръща.
Трябва да си спомним за какво е създаден Европейският съюз.

Ние живеем в мир вече 70 години, но сме заобиколени от война, заяви Ромпуй. В ЕС няма място за тоталитарни режими, каквито има в съседство. Не можем да правим компромиси със своите ценности, но в същото време сме либерални за други вярвания и ценности, които съществуват около нас.
Бежанската криза ни научи, че няма начин лесно да намерим баланса между хуманизма и реализма, заяви Ромпуй. Трябва да виждаме в тези, които влизат в страните ни, преди всичко човека, но и в същото време да пазим границите си, заяви Ромпуй.

Трябва да запазим европейското общество единно, заключи бившият премиер на Белгия. Той заяви, че се надява британските граждани да вземат правилното решение на референдума за ЕС на 23 юни, така както това вече направили гърците

 

Статията е препечатана от в. “24 часа”

снимки : Десислава Кулелиева

  • MySpace
  • Facebook
  • Google Bookmarks
  • Windows Live Favorites
  • StumbleUpon

Ромпой получава наградата на тв “Европа”, защото е интелектуалец в политиката, казва Емил Стоянов

23 June 2016

 

– Вече трета година връчвате награда за проевропейска политика. Защо тази година избрахте бившия председател на Европейския съвет Херман ван Ромпой?

 

– В исторически план Херман ван Ромпой е първият президент на Европейския съвет. Но това е по-маловажната причина. По-значимата е, че той реализира мандата си като убеден европеец и положи усилия за интегрирането на новите страни членки на Съюза. Той е изключителен политик. Бих казал интелектуалец в политиката, който бе пълна противоположност на кресливите антиевропейци, предвождани в ЕП от Найджъл Фараж.

 

– Телевизия “Европа” навършва 15 години. Възможно ли е у нас една медия да има 15 години устойчиво развитие без влияние на бизнес и политически интереси?

 

– Нашият опит показва, че е възможно, въпреки че не е никак лесно. Впрочем не само в България това е трудна задача пред медиите. Дилемата и у нас, и по света е: по-скромно, но независими или по-нашироко, но зависими от спонсори и политици. Неудобството при спонсорския модел е, че е краткосрочен – до изчерпване на икономическите или политическите интереси. Ние сме избрали модела на независимостта.

 

– Въпреки това тв “Европа” е с много модерна визия. Има и много на брой новини…

 

– Телевизия “Европа” е изключително новинарска телевизия. Постоянно правим анализи и те сочат, че в сравнение и с Евронюз, и със Си Ен Ен има дни, в които имаме повече на брой новини от тях. Като качество – те работят с по-големи мащаби. Имат повече пари, повече екипи и възможности. Но като брой новини и количество информация ние не им отстъпваме. Ако българинът гледа “Европа”, той ще бъде напълно и навреме информиран какво се случва у нас и по света. Дневно правим над 60 новини – български, международни и спортни. Това е много добро постижение не само за България, но и в световен мащаб.

 

– Ревниви ли сте към другите телевизии, които наблягат на скандала, на противопоставянето, на жълтото?

 

– Тв “Европа” не е телевизия на скандалите. И у нас, и по света има медии, чиято рецепта е скандалът. Те се раждат, израстват и живеят благодарение на скандала. Тв Европа е измислена за тези 15-20 на сто от зрителите, които не се интересуват от скандала и жълтото, а искат да получат обективна и подробна информация. Знаем, че това е много по-малката част от публиката, но още от самото си създаване решихме да работим за този тип публика. Знаем кои са тези зрители и за 15 години те са абсолютно лоялни към нас. Имаме твърд рейтинг, който не мърда нито нагоре, нито надолу. Твърдя, че това са сериозните хора. Коментарите при нас са по-скоро изключение, силата ни са новините.

 

– Какво видяха българите от ЕС за тези 9 години, откакто сме член – жилото или меда? Тръгнахме с това, че ще забранят шкембе чорбата, че ще ни претопят?

 

– Тръгнахме с нашите си балкански страхове. Но постепенно виждаме различните лица на Европейския съюз. Основната политика на ЕС е да се запази специфичността на всяка отделна страна. Не случайно всички 22 езика са официални езици. Няма деление и дискриминация. Извлякохме редица ползи. Възможността да се пътува, да се работи в още 27 страни – това е уникална човешка възможност. Ние сме част от един богат и възпитан клуб. Видяхме и много от недостатъците на европейските институции. Изведнъж се оказа, че в Западна Европа не ни познават. Ние, като истински балканци, смятахме, че сме пъпът на света. Но нищо подобно. Никой сякаш не се интересува от нас, не че имат лошо отношение.
Истината е, че влязохме малко по-рано и малко по-неподготвени, което бе голяма победа за нашата политическа класа. Това доведе до мощна емигрантска вълна, която вече 10 години не може да бъде овладяна. Но като човек, живял там, не виждам голяма разлика в жизнения стандарт. И трудно може да накарате реализирал се българин у нас да замине на гурбет. Няма за какво. Освен за да се махне от непрекъснатото хленчене на цялата нация.
Иначе е ясна печалбата от членството ни. Срещу вноската от 900 млн. лв. ние получаваме 2-3 млрд. лв. европейски пари годишно.
Навсякъде из България се виждат тези европейски средства – нов път, нова градинка, училището е боядисано и със сменена дограма, земеделците взимат по някой лев.
Чета редовно докладите и страната ни е в челото на държавите по усвояване на евросредства. Там ни се радват, че се научихме бързо да ги усвояваме. Западните политици дават за пример Испания, където в продължение на 10 години администрацията им не може да се научи да пише европроекти и да усвоява парите според европейските стандарти. Накрая дори се чудеха как да им дадат повече пари.

 

– Но точно влязохме в Европа и дойде кризата, така и не можахме да се насладим на добри икономически времена.

 

– В Европа имаше 10 златни години между 1998 и 2008 г., после ни връхлетя кризата. Тя при нас дойде 2-3 години по-късно – за добро или лошо. Мисля, че се измъкваме от тази дупка, белег за това е почти удвоеният износ за Западна Европа. Големите ни партньори са Германия, Италия, Гърция, Румъния, отдавна вече не е Русия. Бележи се ръст на БВП с 2-3 на сто годишно. В този смисъл съм оптимист за европейската икономика, макар тя да е разглезена. Хората в Европа работят по-малко от останалия свят. Французите работят по 35 часа седмично, имат отпуска по 30 работни дни. В Америка работната седмица е 50-60 часа, отпуската е 1-2 седмици. Така че личното ми схващане е, че трябва да работи повече.
Неслучайно във Франция Оланд, макар и социалист, започна реформа в трудовото законодателство – да увеличи работния ден, да намали отпуските, да направи по-лесно уволняването и назначаването. Не е ясно дали тази реформа ще мине, може и революция да стане. За добро или лошо европеецът е разглезен.

 

– Тази разглезеност ли не позволява европейските лидери да вземат адекватни решения за бежанците например?

 

– Това е една от причините. Но не става дума само за манталитет. Причините са и чисто икономически. Европа дълго време беше толерантна към чужденците поради важната икономическа причина, че има хроничен недостиг на работна ръка поради застаряването на населението. Това се виждаше от 50 години и определяше желанието да се приемат имигранти. Идеята беше да има прилив на млада и по-евтина работна ръка. Има обаче определен капацитет във възможността да се приемат и да интегрират хора. Над този капацитет идва хаосът. Тази вълна надхвърли всичко очаквано. Меркел ненапразно казваше, че са добре дошли, това не са изпуснати или недобре премерени приказки. Всъщност има много разум в думите й. Смята се, че капацитетът на Европа и на година да могат да бъдат интегрирани около 1 на сто ново население. Европа е 500 млн., т.е. 5 млн. могат да се интегрират. В Канада го постигат този 1 процент. Но се оказа проблематично и очевидно имигрантите се оказаха повече от приемливото.

 

– В България никой не можем да интегрираме, защото никой не иска да остане у нас…

 

– Не искат, защото, като една новоприета и сравнително бедна страна, не можем да им предложим социалния пакет на по-богатите западни държави. Мигрантите знаят, че в Германия ще получават по 800 евро помощи месечно. Единственият начин да се спре потокът към Западна Европа, е тези помощи да бъдат спрени. И те могат да ги спрат. Това че никой не говори за спиране, означава, че имат нужда от още хора.

 

– Давате добър пример, че когато корабът е заплашен от потъване, трябва да се изхвърли излишният товар. Може ли България да се окаже излишният товар на европейския кораб?

 

– В Европа винаги е имало две тенденции – на по-силна интеграция и на дезинтеграция. На този етап политическите елити са убедени, че една единна Европа е ключът към успеха. И това е добра новина за нас, българите. Но е крайно време и ние самите да престанем да се чувстваме нещастни от това, че сме по-бедни от холандците и чехите. Истината е, че ние винаги сме били по-бедни от тях и това няма да се промени в краткосрочен план. Трябва да забравим този манталитет на самооплакване и да си свършим работата. Метафорично, това означава да спрем да минаваме на червено и да се изпреварваме неправилно. Просто трябва да се мобилизираме и да се държим като европейци, защото България е една прекрасна страна и заслужава уважението ни.

 

Интервюто е препечатано от в. Стандарт

  • MySpace
  • Facebook
  • Google Bookmarks
  • Windows Live Favorites
  • StumbleUpon