Статия от Tsvetelina Lazarova

Емил Стоянов

Кандидатурата ми за член на Европейския парламент предизвика учудване и изненада, защото хората ме свързват с телевизия „Европа“ и частния бизнес. Често ме питаха защо съм решил да го направя, след като не отговарям на профила на обичайния кандидат за политическа кариера. Още тогава замислих да напиша този текст, но го отложих във времето, защото исках да вникна по-добре в дейността и смисъла на Европейския парламент. Девет месеца след началото на работата ми тук, в Брюксел, си мисля, че българският евродепутат има не толкова важни експертни задачи, колкото чисто представителна и, дано да не ви звучи много помпозно, мисионерска роля. Вероятно най-важното, което трябва да направи, е да покаже новото демократично и приятелски настроено лице на България. Знам, че това е клише и пояснявам: Много хора в България ме питат имат ли западните ни колеги негативно отношение към нас. Отговарям: Не, нямат. Те просто не знаят нищо (освен откъслечни писания) за нас. Затова трябва да ги успокоим, че сме част от едно и също европейско семейство […]

Емил Стоянов

Лявото и дясното в България никога не са отговаряли точно на буржоазното разбиране за ляво и дясно. В класическото разбиране левицата се представлява от по-бедните и борещи се за социална справедливост обществени слоеве, а десницата – от по-заможните хора, които защитават традиционните християнски ценности, националните държави и пазарните отношения. Всъщност и в западноевропейските страни е трудно да се видят тези модели в изчистен вид, още повече след Втората световна война. Днес в Западна Европа идеологията и говоренето на левите и десните политици се доближават в такава степен, че избирателят е изключително затруднен и често дава сходна политическа тежест на левицата и на десницата. Този факт принуди през последните години левите и десните в Австрия и Германия да управляват заедно няколко пъти. Изглежда, че в модерна Европа, класическото ляво и класическото дясно, или по-точно представляващите ги партии, вече са доста изчерпани и трябва да се търсят нови политически модели, но това вече е друга тема. […]

[lang_bg]Председателят на фондация „Пигмалион” и настоящ евродепутат Емил Стоянов връчи за трета поредна година наградата „Пигмалион” за принос във филологията. Фондацията е специализирана в областта на литературата и ежегодно връчва и стипендия на талантлив млад автор от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. В литературния салон на фондацията в Пловдив се проведе литературно четене на стихове от съвместния проект на фондация „Пигмалион” и немската фондация „Еденкобен” под наслов „Балкански азбуки” за публикуване на двуезични издания на български, румънски и гръцки автори.[/lang_bg] [lang_en] [/lang_en] […]

[lang_bg]За различните страни Изтокът и Западът са понятия, натоварени с различно географско, историческо и политическо съдържание. За България Изтокът е Русия и респективно Съветският съюз, а Западът е Западна Европа и САЩ. И макар че сърцето на Русия се намира в Европа, тя толкова се e ширнала в Азия, че твърде често е неразбираема за европейците. И обратно. Въпреки че САЩ географски са твърде далече от Европа, в политическо и културно отношение винаги са били твърде близо до нея. България, като една средно голяма южноевропейска страна – 8 милиона
население и 111 000 кв. км – винаги е била внимателно наблюдавана и от Изтока, и от Запада. И все пак вероятно винаги повече от Изтока, най-малкото поради православното си християнство и славянството.[/lang_bg] [lang_en] [/lang_en] […]