За издателство Пигмалион и неговите приятели

Когато реших да се кандидатирам за член на Европейския парламент, много мои приятели ме попитаха как да ми помогнат. Отклонявал съм всички предложения, защото никак не ми се искаше по време на мандата си да бъда заложник на различни интереси. Бях се подготвил вътрешно този период от живота ми да бъде посветен на българската култура и на родния ми Пловдив и не исках да ми пречат каквито и да било уговорки.

Не можах да откажа обаче на трима души, които искаха да напишат по нещо в този блог. На тях бих искал да обърна специално внимание, да изкажа благодарност за тези написани редове.

Известно е, че вече 17-18 години създаденото от мен издателство „Пигмалион”, а по-късно и фондация „Пигмалион” работят последователно по изграждането на европейския образ на Пловдив и на България в немскоезичните страни.

Самият аз смятам себе си за немски възпитаник и почти веднага след падането на комунизма се захванах с реализацията на немско-български проекти. Това отговаряше както на професионалната ми подготовка, така и на убежденията ми, че ние, българската демократична интелигенция, трябва бързо да приобщим България към западноевропейското културно и политическо пространство. Съвсем ясно беше, че ако това не се случи, ще останем задълго в тресавището на постсъветското пространство. Днес този проблем се вижда вече много ясно, но тогава съвсем не беше така.

В резултат на работата ми с тези проекти се родиха десетки книги на немски автори за България. Десетки немски, австрийски и швейцарски писатели и интелектуалци посетиха България и Пловдив, а много от тях станаха наши искрени приятели. Десетки статии, посветени на България, бяха написани от тези хора в европейските вестници и спокойно може да се каже, че огромната част от тях бяха добронамерени. Разбира се, и десетки книги от немски автори бяха издадени на български.

В основата на всички тези проекти са трима мои партньори от Австрия и Германия. Това са Лойзе Визер, Улрих Янецки и Инго Вилхелм,които представляват три много важни културни институции. Тези хора не се познават помежду си. И тримата са изтъкнати интелектуалци и мениджъри на културни проекти. С годините освен колеги, те станаха и мои най-добри приятели. Затова сега ще си позволя за всеки един от тях да ви разкажа накратко.

Първото ми пътуване на Запад се състоя през март 1991 г. Беше до Виена. Бях на 32 г. За по-младите българи споменавам, че допреди падането на комунизма през 1989 г. на нас, демократично настроените хора, не ни беше разрешено да пътуваме на Запад. Тогава Виена ме плени завинаги. Бях поразен от прекрасните сгради, от демократичния дух на дебатите, от концентрацията на интелектуална енергия. Всъщност поводът беше конференция на издатели от Средна и Източна Европа, чийто организатор беше Лойзе Визер и неговото издателство „Визер”. След тази конференция се сближихме с Визер.

През есента на същата година той ме покани да посетя в Клагенфурт неговото издателство. Там за първи път видях и осмислих модела на работа, а и проблемите на едно средноголямо западноевропейско издателство.

Именно издателство „Визер” е прототип на издателство „Пигмалион”. През годините с Лойзе Визер сме издали повече от десет австрийски автори в България, сред които и прекрасната есеистична книга на Карл-Маркус Гаус „Унищожението  на Средна Европа”. В момента с Визер работим по издаването на една българска поредица от книги в Австрия. Поредицата се казва „Българска библиотека” и включва десетина съвременни български писатели. Това ще бъде едно уникално по мащабите си представяне на българската литература извън страната.

Около година и половина по-късно, през 1993 бях поканен в прочутия Литературен колоквиум в Берлин. Това е една от най-влиятелните литературни институции в Германия. Възникнала е веднага след Втората световна война и се намира в една прекрасна вила на брега на Ванзее, почти срещуположно на вилата, в която е проведена прочутата конференция на Ванзее. Литературният колоквиум става средище за изява на писателската „група 47″, в която влизат почти всички най-ярки следвоенни имена, включително няколко Нобелови лауреати. Там аз се запознах с Нобеловия лауреат Гюнтер Грас, както и с бъдещата Нобелова лауреатка Херта Мюлер.

От двадесет години ръководител на институцията е д-р Улрих Янецки. С него през 1996 г. подготвихме издаването на български език на една Берлинска антология – „Сънищата на стената”, която включваше имената на Гюнтер Грас, Алфред Дьоблин, Фолкер Браун, Дурс Грюнбайн, Ханс Йоахим Шедлих и др.

Четири години по-късно подготвихме и издадохме втора Берлинска антология – „Градът след стената”, с най-младите берлински писатели. Тази антология беше представена на организираната от издателство „Пигмалион” среща Берлин – Пловдив, която се състоя на 25-27 май 2000 година в Пловдив и която беше под патронажа на тогавашния председател на немския парламент госпожа Рита Зюсмут. Това беше събитие от голям политически и културен мащаб, но то сякаш не беше напълно ефективно, защото пловдивският политически, икономически и културен елит не беше достатъчно подготвен за него.

През 2006 г. Литературният колоквиум в Берлин и фондация „Пигмалион” заедно с други културни институции започнахме мащабния европейски проект „Халма”. Той тръгна под егидата на тогавашния немски министър на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер. Задачата на проекта, който продължава и днес, е размен на писатели и интелектуалци с цел по-доброто интегриране между различните европейски страни. Улрих Янецки е двигател на всичките тези неща. А когато го потърсиш по телефона, е съвсем обичайно да го намериш в Китай или Аржентина, където пък прави нещо друго. Третият човек, за когото искам да ви разкажа, е Инго Вилхелм.

Инго ръководи културната фондация „Еденкобен”, която е сред най-важните средища на културата в Югозападна Германия. Той посети за първи път Пловдив през 1995 г. и остана очарован от Стария град и от хората тук. Тогава с него решихме да започнем един проект, чрез който всяка есен в Пловдив да гостува един немски писател за шест седмици, като в рамките на това време той нахвърля ръкопис за книга, който през следващата есен се издава като книга на български от издателство „Пигмалион”, а на немски от хайделбергското издателство „Вундерхорн”. Този проект продължи повече от 10 години.

Благодарение на него днес имаме 10 книги за Пловдив, написани от десет различни немски автори. Тези книги са уникална панорама на своето време и аз не съм чувал някъде другаде в Европа да има реализиран толкова успешно друг толкова мащабен културен проект. Проектът завърши с финални литературни четения в Пловдив, София, Берлин и Еденкобен. За него беше направен и филм. Инго получи почетния знак на Пловдив, а аз орден за заслуги към немската култура.

Може би е излишно, но все пак ще отбележа, че всичките тези есенни гостувания на немските писатели и Инго се превръщаха в чудесни празници на духа, на приятелското общуване, на обикнатата от немците шопска салата и асеновградски мавруд.

И понеже този текст става вече доста дълъг, ще се опитам да се върна към началото му и да го завърша със следното: Благодаря на тези мои приятели за това, което писаха в моя блог, но още повече им благодаря, че през всичките тези близо двадесет години бяхме заедно и съумяхме по един изумителен начин да съчетаем нашата обща работа с приятелството и бохемското настроение, защото без това съчетание всички успехи щяха да бъдат скучни.

Ето и текстовете на моите приятели о колеги Инго Вилхем, Лойзе Визер и Улрих Янецки:

Инго Вилхелм                                                                        18.05.2009

Ръководител на културната фондация „Еденкобен”

(Райнланд-Пфалц, Германия)

Запознах се с Емил Стоянов през 1995 г. в рамките на европейския литературен проект „Поезия на съседите”. Току-що бяхме представили в България като резултат от един преводачески работен семинар двуезичната антология „Чуй пътя на земята” и решили да използваме добрите контакти и за други съвместни културни инициативи. Така възникна и единственият по рода си проект на литературната сцена „Немско пътуване към Пловдив”, който с подкрепата на Емил Стоянов и неговото литературно издателство „Пигмалион” осигури за периода от 1996 до 2005 г. работните престои в България на общо 10  немски автори и направи възможно издаването на 10 художествени публикации (на български и немски език) и провеждането на многобройни четения в двете страни.

Но всичко не свършва с това – през 2007 г. Емил Стоянов участва  чрез новоучредената си фондация „Пигмалион” в инициативата „Балкански азбуки”, която събира автори и културни институции от България, Румъния, Гърция и Германия и организира преводи, публикации и литературни четения. Създадената българска антология трябва да бъде представена в Пловдив през есента на 2009 г.

От 1995 г. Емил Стоянов доказа с личната и финансовата си подкрепа своята ангажираност в областта на културата, което в комбинация със срещи, литературно творчество, издателска дейност и публично представяне на написаното  осъществи процеса на сближаване и взаимно опознаване. Трябва да благодарим на щедра му гостоприемност, на контактите му с българската  художествена сцена и българските университети, които се превърнаха в Германия за 10 години в предмет на литературен интерес и описаха в дневници, разкази и пътеписи праисторическия културен град Пловдив като желано място  на границата  между Ориента и Запада.

Публикации в международния печат, телевизионни и радиопредавания в Германия тематизираха книжната поредица „Немско пътуване към Пловдив” и по този начин допринесоха за опознаването на Пловдив.

Като признание за заслугите в българо-немския културен обмен през октомври 2005 г. на г-н Емил Стоянов бе присъден Орденът за заслуги на провинция Райнланд-Пфалц от министър-председателя Курт Бек. Остава да се надяваме, че партньорството с него и неговата фондация „Пигмалион” и в бъдеще ще има възможност да осъществява културни проекти.

Културната фондация Еденкобене основана през 1987 г. и подкрепя изкуството и науката чрез творчески стипендии, преводи, публикации и мероприятия, свързани със съвремвнните литература, музика и изобразително изкуство. С поредицата „Поезията на съседите” фондацията успя да изгради в цяла Европа контактна мрежа между поети и културни институции, която все повече се доказва като основа за успешно сътрудничество.

Емил Стоянов – Пловдив

от Лойзе Визер 19 май 2009

Беше през далечната 1993 година. Бушуваше войната на Балканите. В непознатото село Тратен/На Трати в Южна Австрия по това време се събраха петнайсет издатели, чиято цел беше със слово, книжнина и литература да окажат отпор на военното безумие. Те основаха Босненската библиотека и издателство Европа. Събраха се представители от много страни на Южна Европа, от бившите страни на Източния блок и от Западна Европа: Словения, Хърватия, Сърбия, Босна, Словакия, Чехия, от Австрия и Германия. От България участваше Емил Стоянов, който имаше издателство в Пловдив. И така се стигна – като следствие от тази наша среща –  до издаването на 16 книги на езиците на бежанците, които раздавахме в бежанските лагери на желаещите да четат и където организирахме литературни четения и по този начин подкрепяхме духом мигрантите по принуда. Валерия Йегер беше тази, която насочи вниманието ми към младия издател от Пловдив.

Години след това осъществих поредицата „Да разчетем Европа”.  Валерия ми предложи да направя сборник за Пловдив. Така се запознах с твоя град, след като години преди това те бях срещнал в Кернтен и заедно се опитахме чрез литературата да противостоим на войната. Започнах да се влюбвам в този град. Попивах текстовете от античността до съвремието и през цялото това време не надмогвах чувството ми  на изненада.

По-късно работихме с Валерия  върху сборник с българска проза, след като през 1997 Николай Кънчев издаде „Книга на границите: Българска лирика”. Помолих теб, Валерия и Федя Филкова да ми предложите и други автори, за да стане по-богата картината на вашата култура. Ти се отзова не само тогава, но и при съставянето на изданието за съвременна  българска проза в обем от почти 700 страници, след смъртта на Валерия Йегер и чрез подкрепата от Александър Зицман. То излезе през 2005 г. под заглавието „Да разчетем Европа”, дванайсет години след нашето запознанство. И все още не бях посетил Пловдив и  България.

Видяхме се след това случайно във Виена, когато разбрах, че ръководиш телевизионен канал, и чрез познати, че брат ти е станал президент. Срещнахме се после преди година, когато с Барбара бяхме предприели пътуване на Балканите и те посетихме в Пловдив. Митничарите на границата видяха при нашето влизане донесените от нас български книги в немски превод и бяха очаровани, че с „тяхната” литература ще пътуваме из страната. Когато най-накрая, след 15 години, стигнахме до „твоя” град и ти ни посрещна на автомагистралата, се почувствахме у дома си.

Защото за този „най-хубав български град” сме говорили толкова често – с Валерия Йегер, Федя Филкова, Надя Фурнаджиева и с теб. Възпявали сме го толкова често, че аз самият не бях сигурен някога да не съм бил вече тук. Благодарение на многото приятели. И знаем със сигурност само едно: Европа може да се разчете само като книга след книга, а не като война заради война.

Д-р Улрих Янецки

ръководител на Литературния колоквиум в Берлин

Берлин, 22.05.2009

Познавам Емил Стоянов от повече от 20 години. Неговите преводи на немска лирика намериха признание не само в страната, но  предизвикаха възхищение и в чужбина. Така той получи още през 1989 г. стипендията на Литературния колоквиум в Берлин. Чрез неговата ангажираност към българската литература и с негово застъпничество се осъществи отпускането на стипендия и пребиваването за един или повече месеца в Литературния колоквиум в Берлин на такива известни автори, като Мирела Иванова, Виктор Пасков, Георги Господинов, както и Владимир Зарев.

Много от съвместните инициативи на Гьоте институт в България се организираха с негово посредничество и  лично участие. Господин Стоянов е бил за нас консултант и партньор по всички въпроси, засягащи задълбочаването на българо-германските взаимоотношения. Затова го препоръчахме  като съветник и специалист по културните въпроси в България, а също така и към Фондацията С. Фишер. Затова отново Емил Стоянов беше този, който заедно с Мирча Динеску и Кшищоф Кшижевски изрази готовност да участва в изграждането на европейската мрежа от литературни институции Халма, за да защитава в обединена Европа печелившо българските интереси.

4 Trackbacks / Pingbacks

  1. Alexander
  2. Светлана
  3. SergeyEV
  4. jet-li-funs.ru

Comments are closed.